И нека се отвори небето
и Господ стълба от облаци да направи.
Да се завърне по нея това,
което съдбата без жал е отнела.

Да слязат ангели без крила
и тихо, където прилягат да стъпят.
Да екне познатият глас у дома,
забравени думи пак да се чуят.

Сякаш гумичка изтрива молив
да бъдат сълзите изтрити.
А там където била е пръста
да не стърчи камък с име.

Но небето всеки ден си променя цвета,
днес е мораво, утре пък синьо.
Облаците формите си менят,
но земята не стигат.